Прогноза: Италия да се класира

Коефициент: 1,70

Турнир: „Евро“ 2020

Анализ:

            Днес чета, че Испания била водеща по всички важни показатели: най-голямо притежание на топката средно на мач (62%), най-много изтрели (39), най-голям процент точни подавания (89,4%), най-много центрирания (140), най-много ългови удари (41). Наистина забележително! Не обичам да се облягам само на статистиката, но като те псуват на сръбски трябва и ти да псуваш на сръбски. Затова моят отговор от статистическа гледна точка е следния: при всички тези данни едва една победа! Да, Португалия също стана шампион със само една победа преди пет години, но има една съществена разлика между двата отбора. Тогава портокалите бяха почти непробиваеми и на практика непобедими. Затова и стигнаха до шест равенства. Сега Испания се опитва да спечели всеки мач, но не успява, а и с нищо не показа да е непобедима. Или ако трябва да го обобщя – за да станеш шампион трябва да постигаш целите и резултатите, които гониш. И въпреки, че Ла Фурия е на полуфинал не постигат резултатите и по-важното – играта, които искат. С нищо не впечатлиха срещу Швеция и Полша. С нищо не впечатлиха и срещу Словакия, въпреки победата с 5:0. Да не забравяме, че играта им там тръгна след комичният автогол на вратаря. Сериозни слабости се видяха и срещу Хърватия, и срещу Швейцария.

            Не зная от къде да започна с анализа на отбора. Айде с вратаря. Унай Симон изобщо не е вратар на топ ниво, но пък и не е толкова важен пост освен ако не се стигне до дузпи. На мен ми липсва остротата на бековете – Алба и Аспиликуета. Поне не е като преди 6-7 години. А за стила на Испания острите бекове са отличителен белег. Втората важна зона, но най-важна е средната линия. От магическата тройка Иниеста-Бускетс-Шави е останал само средният да стърчи точно като среден. Истината е, че той даваше голяма сигурност в средата за Барселона през този сезон, а това даваше пълна свобода на Педри и де Йонг да творят. И двамата наистина я могат много. Само че в състава на Луис Енрике е само Педри, а другият е боксьора Коке от Атлетико Мадрид. Хлапето е страхотно, но му е рано да бъде лидер и мотор на този отбор. Крилата няма да ги коментирам, защото черешката на тортата е най-слабият централен нападател на ла Фурия може би от поне 30 години. Да изреждам ли? Раул, Мориентес, Торес, Коща и т.н.

            Апропо. Подобно на Хърватия, и Испания е в период на смяна на поколенията, а такива отбори не печелят титлите.

         Диаметрално противоположно виждам и резултатите, и играта на италиянците. Четири победи и един равен. Още срещу Турция ме впечатлиха. Чак в 35‘ допуснаха противника да мине центъра с топка! Аз такова нещо не съм виждал. После оставиха впечатлението, че Швейцария е слаб отбор. За разлика то тях Испания ясно ни показа, че Швейцария е доста добър отбор и едвам се измъкна с дузпи. И въпреки че мач с мач не си прилича, смятам че именно шоколадовите са лакмуса за реалните възможности на тези два отбора. Срещу Уелс играха с повечето пейки, но играта не се промени. Ето защо изобщо не се притеснявам, че отсътвието на Спинацола пък и на който и да е друг в хода на мача ще се отрази толкова чувствително. Срещу Австрия изиграха слаб мач, но както казах веднаха след това за сблъсъка им с Белгия – шампионът има право на един слаб мач. И тотално обезличиха белгийците. Забелязахте ли как убиха мача след 70‘? Нито един удър, нито един фаул в близост, нито един корнер за Белгия. Че даже и без картон. Пълен контрол.

            Съставът няма да го коментирам. Казах вече, че Манчини, който изобщо не харесвам, е сглобил взаимозаменяем отбор. Италия е много по-нареденият отбор от Испания.

            Аз съм ги налял на друго място на 1,76К.

            P.S. Преди осминафиналите един дъртак ми каза „Ицка, имам присантимант. На финала ще са Италия и Дания.“ Ще вземе да познае дъртия.

Пожелавам си успех!!

😉